Моята практика

При настоящия казус клиентът сам бе направил частичен ремонт на покрива /над своето жилище/, с най-модерна технология и най-добрите материали на пазара към момента. Въпреки многобройните му обръщения към останалите съсобственици на общите събрания и „благодарение“ на фирмата-домоуправител, която не бе съдействала за разрешаване на казуса в полза на всички съсобственици, той така и не получи приспадащите му се суми за материали, като дори не бе претендирал средства за труда си. Започнахме исково производство, в което претендирахме и вложения труд, освен материалите за ремонта. Кооперацията е с над 20 апартамента, т. е. ответниците бяха повече от 20 човека /част от апаратеманите бяха СИО/, което малко забави производството, но след получаване на исковата молба, над 50 % доброволно внесоха приспадащте им се суми, а до първото съдебно заседание повече от 87 % изплатиха задълженията си. Останалите бяха осъдени със съдебното решение на РС Варна и понесоха и разноските за производството. Решение №2942/02.08.2024 г. на РС Варна

 Но, платеното авдокатско възнаграждение ще ви бъде възстановено от некоректния кредитор, като минимумът му е 200 лв., а максимумът зависи от размера на паричното задължение.

  Това е пример от моята практика Определение на ВРС , от който се вижда, че кредиторът Енерго Про бе осъден да възстанови адвокатския хонорар, който ми беше платен от длъжника, а заповедта за паричното задължение бе обезсилена и не бе издаден измълнителен лист срещу клиента ми. Претендирана сума беше до 100 лв, но за част от нея бе изтекла, предвидената в закона давност, а друга беше недължима на друго основание.

1. Кратко резюме на фактическата обстановка: Работник получава увреждане по време на работа, което води до неговата смърт. Работата е била възложена на непосредствения му работодател от ЕРП Север АД /Енерго Про/. Така е налице солидарна отговорност на непосредствения работодател, на дружеството-възложител на работата и, евентуално, на физическите лица, които са допуснали и/или осъществили действия/бездействия довели до този резултат. В случая, ние предявихме иск единствено срещу първите двама ответници – юридически лица. Причините за това са следните: А) Физическите лица обикновено не разполагат с достатъчно имущество за заплащане на едно, поне отчасти, справедливо обезщетение. Б) Дори и към настоящия момент, повече от три години след трудовата злополука, такива отговорни физически лица не са установени с влязла в сила присъда. Делото все още е във фазата на досъдебното производство, т. е., ако бяхме изчакали неговото приключване, ищците към момента още нямаше да са получили каквото и да било обезщетение.

2. Колко време отне гражданското производство /кратка хронология/: На 15.05.2019 г. настъпва трудова злополука, приключила със смърт на работника. На 31.07.2019 г. влиза в сила разпореждането на  инспектора при НОИ, с което инцидентът е приет за трудова злополука. В началото на м. август 2019 г. е подадена исковата ни молба пред Окръжен съд Варна. На тази инстанция делото приключи с Решение на 22.07.2020 г. Забавата се дължеше на неизготвена експертиза и замяната на вещо лице, както и на обявеното през м. март извънредно положение /заради пандемията/, които обстоятелства забавиха делото с около 3-4 месеца. Пред Апелативен съд Варна делото бе насрочено за 20.01.2021 г. и приключи с Решение по Гражданско дело 402/2020г. Предприехме предварително изпълнение спрямо ответника ЕРП Север за присъдените обезщетения. Вместо обаче да изплати същите, ЕРП Север предпочете да внесе цялата сума по сметка на ВКС, но да спре изпълнението, само и само да не плати на потърпевшите. Последва касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна от страна на ответника ЕРП Север. ВКС се произнесе с Определение на 15.12.2021 г., с което не допусна решението на ВАпС до касационно обжалване. За съжаление, в диспозитива на този съдебен акт бяха допуснати две фактически грешки, които бяха поправени по наша молба със съдебен акт – Определение от 21.01.2022 г. на ВКС. Така, цялото гражданско производство отне близо две години и пет месеца. Изпълнителното производство по получаване на присъденото обезщетение приключи м. март 2022 г., като цялата сума поискахме да ни бъде заплатена само от единия от осъдените ответници – ЕРП Север АД.

Законът обаче, а и съдебната практика, са достатъчно ясни и непротиворечиви относно обстоятелството – какви предпоставки следва да са налице за уважаване на такъв иск и при двете хипотези на чл.132 СК. Задължението на съда е да съобрази и да защитава максимално интереса на детето/децата. Решенията по този тип дела не се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. те могат да бъдат разглеждани отново – родителят, лишен от родителски права, може да подаде иск същите да му бъдат възстановени, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях.

  Конкретен пример от моята практика, в който представлявах ответник по иск за лишаване от родителски права е гр. д. №1253/2018 г. на ДРС, което бе решено в полза на ищеца на първа инстанция –  Решение на първа инстанция, но след обжалването му от наша страна, същото беше отменено, а искът отхвърлен – Решение на втората инстанция.

Обжалвах решението на ТП на НОИ Варна с аргумента, че стажът за периода от 1971 г. до 1979 г., положен в СССР, следва да бъде признат, т. к. тогава е действала Спогодбата между НРБ и СССР за социалното обезпечаване, въпреки отмяната й след 01.01.2004 г. Административен съд Варна се съгласи с нашите аргументи и отмени решението на ТП на НОИ. Стажът й бе признат и със задна дата й бе начислена дължимата пенсия. Административното дело №1527/2009 г. бе водено само с молби, без личното явяване – мое или на майка ми.